Съдържание
Музеите през зимата – едно различно културно преживяване
Музеите са пазители на колективната памет и свидетели на човешката цивилизация. Те не просто съхраняват артефакти от миналото, но предлагат истински диалог между различни епохи, култури и начини на живот. През студените зимни месеци, когато природата заспива под снежна покривка, музейните зали се превръщат в идеално убежище за всеки любознателен дух. Вместо да се затваряме в домовете си, можем да открием приказни светове, да пътуваме във времето и пространството, да се докоснем до минали цивилизации и да разширим познанията си – всичко това в топлината на грижливо подредени експозиции.
България притежава забележително богато музейно наследство. Наред с прочутите национални музеи в столицата и големите градове, из цялата страна са разпръснати десетки уникални, специализирани колекции, които разказват истории, каквито не можете да чуете никъде другаде. Именно тук се крие чарът на тези необичайни музеи в България – места, които изненадват, вдъхновяват и разкриват непознати страни от културното ни наследство.
Музей на киселото мляко – село Студен извор, община Трън
Единственият по рода си музей на киселото мляко в света се намира в село Студен извор, община Трън, на около 90 километра западно от София и съвсем близо до сръбската граница. Селото е разположено по главния път от Трън към границата и е лесно достъпно за посетители. Музеят е организиран в двуетажна традиционна българска къща в центъра на селото, в непосредствена близост до родната къща на великия български учен д-р Стамен Григоров.
История и значение
Музеят е тържествено открит на 29 юни 2007 година, като първото издание на Празника на българското кисело мляко се провежда в град Трън. Идеята за създаването на този необичаен музей е пряко свързана с факта, че селото е родното място на д-р Стамен Григоров (1878-1945) – откривателят на бактерията Lactobacillus bulgaricus, благодарение на която българското кисело мляко придобива своите уникални качества и световна известност.
Експозиция
На първия етаж на музея е подредена автентична битова стая, представяща традиционната вътрешна уредба на типичната българска къща от средата на деветнадесети век. Тук посетителите могат да видят различни предмети от бита, свързани с производството и преработката на мляко – „бучката“ за биене на масло, традиционни съдове за носене и съхранение на мляко, както и други занаятчийски инструменти.
На втория етаж са разположени библиотека и изложбена зала. Библиотеката съхранява множество информационни материали за българското кисело мляко – от първата научна публикация на д-р Стамен Григоров, отпечатана на френски език през 1905 година, до съвременни изследвания върху пробиотичните и противораковите свойства на Lactobacillus bulgaricus.
В изложбената зала е представен подробен макет, който онагледява целия процес – от получаването на сурово мляко, през промишленото производство на кисело мляко, до реализацията на готовия продукт в търговската мрежа. По стените са окачени информационни табла, които описват историята на киселото мляко, домашното подквасване, занаятчийското производство, промишлените технологии и хранителната стойност на този традиционен български продукт.
Музеят акцентира върху изключителните здравни ползи от консумацията на българско кисело мляко. То научно доказано забавя процесите на стареене, представлява най-добрият и лесноусвоим източник на калций, има антираково действие, пробиотични свойства, подобрява имунитета и подпомага превенцията на редица заболявания.
Работно време: Лятно – от 09:30 до 18:00 часа; Зимно – от 08:30 до 17:00 часа, от сряда до неделя. Почивни дни: понеделник и вторник.
Контакт: Телефон: 0876 299 783
Подземен минен музей – Перник
Местоположение
Подземният минен музей се намира в центъра на град Перник, на улица „Физкултурна“ № 2. Градът е отдалечен едва на 30 километра югозападно от София и е лесно достъпен с междуградски транспорт.
Това е единственият подземен минен музей на Балканския полуостров и един от малкото в Европа. Музеят е разположен в две запазени галерии на първия български подземен рудник „Старите рудници“, открит през 1891 година. Рудникът е бил в експлоатация до 1966 година, когато въглищните залежи са изчерпани.
Идеята за създаването на музей се ражда в началото на 1980-те години, когато група пернишки миньори посещават солната мина „Величка“ в Полша, превърната в подземен музей. Вдъхновени от това преживяване, те решават да създадат подобен музей и в Перник. Музеят отваря врати на 26 август 1986 година.
Експозиция
Двете минни галерии имат обща дължина около 630 метра. В тях са показани около 30 експозиции, представящи развитието на минното дело в България. При влизане посетителите получават жълта защитна каска – точно както истинските миньори – и тръгват по маршрута, съпроводен от екскурзовод.
Чрез автентични експонати се проследява цялата еволюция на техниката за добив на въглища – от примитивните ръчни инструменти до модерните механизирани съоръжения. Представени са различни системи за укрепване на галериите и за осветление, както и развитието на транспортната техника в мините. Един от най-ценните експонати е първият локомотив, използван в мините на Перник през 1925 година.
Специално внимание заслужава иконостасът на свети Иван Рилски, небесен покровител на миньорите, поставен в музея през 2012 година. Според легендата, свети Иван Рилски е спасил затрупани миньори, появявайки се в бяло облекло и със светилник в ръка, за да ги изведе от опасността.
Температурата в галериите е постоянна през цялата година и се задържа между 8-10 градуса по Целзий, което означава, че дори през лятото посетителите трябва да се снабдят с топло облекло. Мултимедийната зала предлага презентации и първия документален филм за Перник.
Работно време:
- Зимно (01 октомври – 30 април): От понеделник до неделя 09:00 – 17:00 часа
- Лятно (01 май – 30 септември): От понеделник до неделя 09:00 – 18:00 часа Посещенията са по часове: 09:00, 10:00, 11:00, 12:00, 13:00, 14:00, 15:00 и 16:00 ч.
Контакт: Телефон: 076 60 37 37; 0882 990 222
Плиоценски парк – село Дорково
Местоположение
Плиоценският парк се намира в село Дорково, община Ракитово, област Пазарджик, в подножието на Родопите. Селото е отдалечено на около 135 километра от София (по магистрала „Тракия“, с отбивка за Септември и продължение към Велинград), на 80 километра от Пловдив и само на няколко километра от балнеоложкия курорт Велинград.
История на откритието
Първите находки на праисторически кости в района на Дорково са отбелязани още през 30-те години на двадесети век от местния учител Манол Чолев, който при разходки с учениците си забелязва необичайни костни останки. След десетилетия забрава, находището е преоткрито през 80-те години от фирма „Редки метали“, която разработва близкия рудник.
През периода 1985-1987 година се провеждат мащабни българо-френски палеонтологични разкопки, организирани от Националния природонаучен музей при БАН с участието на Националния естественоисторически музей в Париж. Научният ръководител на експедицията е професор Ербер Тома от Колеж дьо Франс. Резултатите са впечатляващи – открити са над 600 кости от над 30 вида гръбначни животни на площ от едва 15 квадратни метра.
Музеят е тържествено открит на 19 септември 2013 година. Сградата му, проектирана от архитект Явор Йорданов по идея на скулптора Симеон Стоилов, е с характерна цилиндрична форма, изградена от метал и увенчана със стъклен купол. През 2013 година тя е обявена за „Сграда на годината“.
Научна значимост
Палеонтологичното находище край Дорково представлява най-голямото познато на учените струпване на кости от плиоценската епоха (преди 5,3 до 2,58 милиона години) на Балканския полуостров и второто по значимост в Европа. То маркира началото на плиоценската геоложка епоха в Източна Европа. Находището е особено ценно с богатството си от останки на овернски мастодонт (Anancus arvernensis) – открити са както скелети на възрастни животни, така и на малки мастодонтчета с млечни зъби.
Експозиция
Централното място в музея заема величествената четириметрова скулптура на овернски мастодонт, изработена от студиото на Симеон Стоилов. Този впечатляващ експонат показва в реален размер най-представителния обитател на региона от плиоцена. Скулптурата е изпълнена с изключителна научна точност – всяка гънка на кожата, цветът, ноктите и космите по хобота са прецизно възпроизведени според съвременните научни познания.
В експозицията са представени скулптурни реставрации и на други древни животни, които са били част от фауната на България и Балканите преди 5 милиона години: трипръсти коне хипариони, древни редки маймуни (доплихопитек и мезопитек), саблезъби тигри, лъвове, елени, тапири, носорози и примитивни мечки. Витрините съдържат уникални вкаменелости – фрагменти от небце с кътници, бивник от овернски мастодонт, кучешки зъб на доплихопитек, части от раменни кости на плиоценска балканска патица и родопски глухар.
Природата около Дорково през плиоцена се представя чрез 10-метрова пейзажна диорама „Фауната и природата край Дорково и на Балканите преди 5 милиона години“, нарисувана от художника-анималист Велизар Симеоновски от Чикагския музей по естествена история. Атмосферата е допълнена от озвучаване с реконструирани звуци от онази далечна епоха.
Околности
В непосредствена близост до музея се намира възстановената средновековна крепост Цепина и хижа „Цепина“ с музейна сбирка. Билетът за Плиоценския парк важи и за двата обекта.
Работно време: Ежедневно от 10:00 до 19:00 часа без почивен ден
Контакт: Информация може да се получи в Туристическия информационен център в Ракитово
Музей на магарето – град Гурково
Местоположение
Единственият в България музей на магарето се намира в град Гурково, област Стара Загора, на около 60 километра южно от Велико Търново. Музеят е разположен на улица „Първи май“ № 1, непосредствено до автогарата на града.
История и идея
Музеят е открит през 2013 година и е пряко свързан с традиционното „Биорали с магарешки каручки“, което носи популярност на община Гурково. Идеята за състезанието се ражда през 1971 година, когато трима млади студенти от Гурково – свръхентусиасти – решават да предприемат необичайно пътуване: да стигнат с магарешка каручка до Париж! Това смело предприятие поставя началото на традиционното биорали, което с прекъсвания се провежда до 2015 година.
Проектът за музея е финансиран по Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 заедно с изграждането на Туристически информационен център.Музеят е първият подобен в Европа.
Експозиция
Музейната експозиция включва над 100 разнообразни експоната, свързани с магарето – традиционния помощник в селскостопанската работа на българите в близкото миналото. Основната атракция е препарираното магаре в естествен ръст, което ви среща в центъра на залата.
Посетителите могат да видят диканя за вършитба, датираща още от годините преди Освобождението, различни видове каруци, хомоти, седла, товарни приспособления и други етнографски предмети, свързани със селския бит. Специално място е отделено на фотоизложбата с над 400 снимки от първото до последното издание на състезанието „Биорали“, както и сбирка на награди, знамена и медали, спечелени през годините. Има и информационни материали и видеодокументи за историята на надпреварата.
Музеят показва отношението на българите към магарето – едно от най-важните домашни животни в традиционното селско стопанство. Макар че днес магарето е изместено от съвременната техника, то остава символ на трудолюбието, издръжливостта и скромността на българския земеделец. Музеят запазва спомена за времена, когато магаретата са били неразделна част от ежедневието на хората.
Работно време: Понеделник – петък: 08:00 – 12:00 часа; 12:30 – 16:30 часа
Музей на стъклото – град Белослав
Местоположение
Музеят на стъклото се намира в град Белослав, на брега на Белославското езеро, на около 20 километра от Варна. Разположен е в производствената база на фабрика „Инхом“, в цех 4 на бившия завод „Белопал“. До музея може да се стигне с междуградска автобусна линия № 14 (Варна – Девня със спирка в Белослав). За достигане до музея трябва да се използва ферибот (за пешеходци и автомобили).
История на българското стъкларство
На това място през 1893 година братя Мешулам поставят основите на българското стъкларство, създавайки първата стъкларска фабрика в страната. Традицията на австро-унгарските стъклари и занаятчии от бившия завод „Белопал“ днес продължава фирма „Инхом“, която е единственото оставащо предприятие в този известен с дългогодишни традиции регион.
Експозиция и уникално преживяване
Това не е обикновен музей със статични експонати – тук посетителите имат възможност да присъстват на жив производствен процес. Може да влезете в цеха с пещите и, без да се прекъсва работата, да наблюдавате как майсторите-стъклари превръщат огнената стъкломаса в изящни стъклени изделия – ваза, лебед, рибка или друга фигурка.
Посетителите могат да видят едновременно ръчно производство и полуавтоматична машина за производството на флакони, както и робот, който подава стъкло от пещта. Музеят разполага с богата колекция от стъклени творби, произведени във фабриката от основаването ѝ до днес – от фарови стъкла за автомобили „Лада“ до изящни декоративни изделия.
Една от атракциите е възможността да влезете в „стъклената пещера“ – стъкларска пещ, атрактивно приспособена за разглеждане, където можете да надникнете в дълбините и да видите как природните и синтетичните материали се превръщат в стъкломаса. Друга емблематична част от музея е „Стъклената река“ – застинали многоцветни остатъчни продукти от обработването на стъклото, излети в обща маса, в която се преливат най-различни цветове.
Интерактивен елемент
Посетителите имат уникалната възможност да се почувстват като творци – могат да декорират лично стъклени изделия с транспарентни бои (срещу допълнително заплащане) и да ги отнесат у дома като спомен. В изложбената зала-базар се предлагат красиви сувенири от стъкло, произведени от белославските майстори.
Галерия във Варна
За тези, които нямат възможност да посетят музея, но искат да се насладят на изделията от стъкло, във Варна функционира специално създадената галерия „Инхом арт глас“, разположена в Морската градина в близост до Делфинариума на улица „Салтанат“ № 456.
Работно време на музея: 09:00 – 17:00 часа (почивен: събота и неделя)
Работно време на галерията във Варна: 10:00 – 15:00 часа (почивен: неделя)
Контакт:
- Телефон: 051 12 21 18; 0889 624 323; 0888 224 784
- Имейл: inhom@abv.bg
Музей на родопския карст (Музей по спелеология) – град Чепеларе
Местоположение
Музеят на родопския карст се намира в град Чепеларе, на улица „Шина Андреева“ № 9а, в сградата на хотел „Пещерняк“ (построен в алпийски стил). Чепеларе е разположен в сърцето на Родопите, на около 85 километра южно от Пловдив.
История и основание
Музеят е основан през 1980 година на базата на Музейната сбирка по пещерно дело, открита през 1968 година. Създател и вдъхновител на музея е местният учител по биология Димитър Георгиев Райчев – страстен спелеолог и изследовател на Родопите. През 1950 година той основава първия кръжок по пещерно дело, с което се поставя началото на организираното пещерно дело в Смолянския регион. През 1963 година кръжокът израства в пещерен клуб, който под неговото ръководство проучва близо 200 пещери в Родопите само за период от 5-6 години.
Музеят е уникален по рода си в България и е единственият музей на пещерите в Югоизточна Европа.
Структура на експозицията
Музеят разполага с богата експозиция, структурирана в осем тематични раздела:
1. Геология В няколко витрини са показани красиви минерали, характерни за пещерите и за Родопите – ахати, корунд, рубин и други скъпоценни и полускъпоценни камъни. Посетителите могат да научат, че Родопите са най-старата суша на Балканския полуостров.
2. Минералогия и петрография Представени са всички скъпоценни камъни – диамант, изумруд, аметист, топаз, опал, гранат, ахат – както в естествен вид, така и шлифовани за ювелирни цели. Особено впечатляващи са образците от различни видове ахат, наподобяващи природни пейзажи.
3. Повърхностни и вторични карстови форми Този раздел представя повърхностни карстови форми – варовици, сол, гипс, мрамори, както и вторични пещерни образувания: сталактити, сталагмити, коралити, кристалактити, пещерни бисери.
4. Биоспелеология Показани са животински видове, които обитават пещерите. За българските пещери това основно са безгръбначни животни – паяци, скакалци, рачета, стоножки, бръмбари. Един от най-интересните екземпляри е бръмбарът „Светломразец“, който умира, ако излезе на светлина. Представени са и 10 вида прилепи от разред Chiroptera: воден нощник, мустакат нощник, сив дългоух прилеп и други. От познатите 35 вида прилепи за Европа, 29 се срещат в българските пещери.
5. Пещерна палеонтология Експониран е изцяло възстановен от естествени кости скелет на пещерна мечка, изчезнала преди 13-14 хиляди години – това е единственият такъв експонат в България. Представени са и останки от пещерен леопард, носорог и други праисторически животни, които някога са обитавали територията на съвременна България.
6. История на пещерното дело в България В залата, посветена на 80-годишнината на пещерното дело в България, може да се проследи развитието на спелеологията у нас. Сред експонатите е уникална петромаксова лампа на зоолога професор Иван Буреш (1885-1980), който пръв в България започва да проучва обитателите на пещерите и открива нови за науката видове.
7. Пещерна археология Показва присъствието на човека в пещерите. Повечето от най-старите експонати са от Ягодинската пещера и са на 6000 години. Един от най-интересните експонати е бронзова брадвичка – едва шестата намерена на територията на Родопите.
8. Опазване на пещерите Разделът акцентира върху необходимостта от съхраняване на пещерите като обекти за туризъм и екология.
Таваните и подовете на залите в музея са декорирани с цветни снимки от пещери, което придава автентичност на експозицията и създава усещане за истинско пещерно пространство. В музея се съхраняват повече от 4000 образци от живата и неживата природа на България и Родопите.
Работно време: 09:00 – 12:00 часа и 13:30 – 17:30 часа (почивен ден: понеделник)
Контакт: Телефон: 03051 20 41, 30 41; 0882 362 547
Музей на азиатското и африканското изкуство – град Трявна
Местоположение
Музеят на азиатското и африканското изкуство се намира в град Трявна, в реставрираната сграда на старата баня в центъра на архитектурно-историческия резерват. Трявна е разположена на около 240 километра североизточно от София и на 55 километра южно от Велико Търново.
История и основание
Музеят е открит през 2004 година и представлява единствения по рода си на Балканския полуостров. Той е резултат от щедрото дарение на българския скулптор и колекционер Златко Паунов, живеещ в Ню Йорк, САЩ.
Златко Паунов е роден през 1938 година в София, но животът му е свързан с тревненския край, тъй като майка му Гена е от колиби Милевци в Тревненския балкан. След като завършва скулптура в Националната художествена академия в София, той имигрира в Италия, а по-късно и във Франция и САЩ. В Ню Йорк започва работа като реставратор в Тибетския музей, което възпламенява интереса му към източното изкуство и култура.
Формиране на колекцията
В продължение на 30 години Златко Паунов обикаля петте континента на света и събира богата колекция от предмети и артефакти, свързани с Азия и Африка. Той основава художествен съюз „Паунов и Сие“ в Ню Йорк и става член на Обществото на скулпторите. Едно от забележителните му постижения е извайването на скулптурата, изобразяваща Махатма Ганди, която стои до пристанищния кей Ембаркадеро в Сан Франциско.
Впечатлен от възрожденската култура, облик и дух на Трявна, Златко Паунов решава именно тук да дари голяма част от своята колекция. През 1992 година той прави първото си дарение към Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна. През 2017 година прави ново значително дарение. За своя принос към развитието на културното наследство на града, Златко Паунов е удостоен със званието „Почетен гражданин на Трявна“.
Експозиция
Музеят представя над 400 експоната от Непал, Тибет, Китай, Индия и редица африкански страни, датиращи от втори до двадесети век. Предметите са предимно с култово предназначение.
Азиатска колекция: Включва произведения на изкуството, свързани с будизма, индуизма и други вярвания от Югоизточна Азия. Това са предимно ритуални предмети от храмове и домове, атрибути на будистки свещеници, статуетки на индуистки божества, танки (традиционни тибетски рисувани свитъци), дървени пластики, амулети, култови предмети, старинни лампи. Предметите са оригинални и носят съответните иконографски и философски послания.
Африканска колекция: Включва колекция от африкански маски и други произведения на африканското изкуство. Африканските маски са едни от най-великите постижения на световното изкуство и през двадесети век оказват огромно влияние върху европейските течения като кубизма и експресионизма. Хората, изработващи маските, имат особен статут в традиционното африканско общество.
Експозицията е подредена на фона на подбрана ориенталска музика, която създава автентична атмосфера на един по-малко познат в България свят. Музеят предлага пътешествие в далечни култури и религии, запознаване с духовни практики и естетически традиции на Изтока и Африка.
Библиотека
Най-доброто от личната библиотека на Златко Паунов – 1339 тома специализирана литература – е подарено на библиотеката на Националната гимназия за приложни изкуства „Тревненска школа“ и на читалище „Пенчо Славейков 1871 г.“ в Трявна.
Работно време: Уточнява се на място в туристически информационен център
Контакт: Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна
Необичайните музеи на България са истинско съкровище за всеки любознателен пътешественик. Те ни показват, че музеят не е просто място, където се съхраняват старини, а жив организъм, разказващ истории и предаващ знания. Всеки от тези специализирани музеи е резултат от страстта и посвещението на конкретни хора – учители, учени, занаятчии, колекционери – които са решили да споделят своята любов към определена тема с обществото.
През зимните месеци, когато външният свят е студен и мрачен, тези музеи ни предлагат топлина, светлина и вдъхновение. Те ни напомнят за богатството на българската история и култура, за разнообразието на природата, за постиженията на науката и за творческата мощ на човешкия гений.
Приятно пътуване в света на познанието!
- За други нестандартни културни обекти, вижте и Музей на солта в Поморие: Пътешествие през вековете към бялото злато на България – едно различно музейно преживяване, свързано с традиционния солодобив.
- Ако търсите още идеи как да разнообразите пътуванията си през студените месеци, разгледайте и нашия Зимен пътеводител: Най-добрите активности през зимния сезон.
