Имаме удволоствието да разговаряме с един от създателите на първата escape стая във Велико Търново. Ангалот е култова личност за града, познат с многото си интереси и дейности. С него говорихме за интерактивните игри, интересът към историята и бъдещето на туризма.
Разкажи ни малко за себе си и как се роди идеята за създаване на escape стая във Велико Търново?
Здравейте, казвам се Ангалот. Завършил съм изобразително изкуство във Великотърновския университет, пиша книги, занимавал съм се с интерактивни дейности в парти център. Тъй като мои познати ме знаеха като артистична, креативна личност, те ми предложиха да участвам в техния проект за създаване на първия escape room във Велико Търново. Така че аз съм поканен там, в последствие ми го подариха на мен.
Какви типове игри предлагаш – само escape стаи или и други активности?
Отначало започнахме само със escape стаи, но когато бизнесът премина изцяло в мои ръце, вече бях установил, че това е перфектна база за създаване на интерактивни дейности. Исках от чисто гейминг насока да го обърна по-скоро в преживявания и от там започнах да търся начини да развивам моите планове и насочих всичко по-скоро към историческа тематика. Когато се чудихме каква да бъде първата ни escape стая, много бързо решихме да бъде на историческа тематика, а именно на възрожденска тема. Играчите трябва да подготвят въстание за освобождаването на страната.
Стаите вдъхновени ли са от реални исторически събития или личности?
Да, до някаква степен играта в escape стаята , а и всички неща, които правя, лежат върху действителни събития. Но разбира се това е фикция. Въпреки това, хората могат да научат нови неща. Това е голямата ми гордост, че моята escape стая е една от малкото, в които темата на играта се усеща през цялото време чрез загадките. Обикновено в повечето escape стаи има някаква тема, но като започнеш да играеш загадките нямат нищо общо с темата. Докато при мен всички загадки са свързани със сюжета на играта
Как подбираш и разработваш сюжетите? Работиш ли с историци или други специалисти?
Не, не е и нужно чак толкова да се задълбочава. Естествено аз имам интерес към история, чета доста, но целта на escape стаята не е да научи някой конкретни исторически данни, а по-скоро да се събуди интерес в играчите към историята и те вече сами могат да търсят и да четат. Ето тази възрожденската escape стая, която сме направили е по-скоро за това, какви елементи са присъствали в създаването на едно въстание. Например предателство или точно обратното – да подкупиш някого от врага или да нарисуваш карта на въстанието или оръжията – от къде да ги купиш, къде да ги скриеш. Неща, които са свързани с чисто техническата част на едно въстание.
Каква е основната аудитория – туристи, местни жители, семейства, фирми?
Имам всякакви клиенти, което аз намирам за много хубаво. Най – малкият ми клиент е бил на 7 години, най възрастният на 87 г. И всички са се справяли. Чужденци също има много и те са много доволни и им е интересно. Съдя за това, че после остават половин, един час да си говорим след края на играта. На децата им е особено интересно.
Какво планираш за бъдещето – нови стаи, разширяване, партньорства?
Както споменах в началото, от както установих, че escape стаите е добре да преминат от една игровизация към нещо по – голямо, аз насочих всичките си усилия към културният туризъм. Смятам, че бъдещето на културният туризъм е в интеракцията, в преживяванията. От 6 години аз си партнирам с РИМ Велико Търново, като разработвам различни атракциони на Царевец. Например, стрелбище с традиционен български лък, монетарница, където сечем монети, както са го правили през Средновековието, което е изключително интересен процес. Също така, стопанисваме една църква, в която сме обособили скрипториум и разказваме за това, как са се правили книги през Средновековието, показваме процеса. Самите посетители могат след това да си направят хартия, да си я оставят да изсъхне, да си вземат вече изсъхналата хартия, да си напишат нещо със мастило, както се е правило едно време. И покрай тези неща започнах да правя една ролева игра, която има елементи на escape стая. Тук обаче хората не са затворени в една стая, а използваме целия Царевец, който е 80 дка, което е нещо невероятно. Там аз правя тази ролева игра наречена “Мистерии на Царевец”, където участниците стават главни действащи лица в една история свързана с българското Средновековие през 13-ти век. Като сега съм решил да надградя и това. На 27-ми септември ще направя мини фестивал. Участниците сами ще определят своята съдба в играта, защото ще имат голям списък от мисии. Ще могат да избират какъв тип мисии ще минават, за да придобият колкото се може повече точки и да се издигнат в йерархията, а защо не и да станат боляри от свитата на цар Борил.
Трябва ли участниците да имат познания в историята, за да се включат?
Не. Единственото, което им трябва е добро настроение.
А какви учасници ще се включват?
С всяка една игра надграждам. В началото бяхме малък екип от 5-6 човека, а понякога и по 2-3. Сега се надявам да бъдем над 30-35 човека като имаме цар, царица, монаси, кръчмар… Тази година, за първи път ще имаме и гостилница където ще показваме как се е правила храна през средновековието. Също така, ще ни гостуват различни занаятчии, възстановчици, надяваме се да има и битка. Уникалната част на играта е, че участниците ще имат възможност да не са просто участници, а да станат част от екипа. Тази година ще направим различни ценови билети, и естествено, най-скъпите билети са билетите за боляри. Те няма как да работят, разбира се. Ще има билети за пилигрими и за селяни, ще работят. Така хем ще са играещи, хем ще са част от екипа в един момент. По този начин ще трупат дивиденти, ще имат възможност да се докоснат наистина до един средновековен ден и самата атмосфера на средновековното ежедневие.
Можеш ли да си представиш, в бъдеще това, което ти правиш тук, да бъде реализирано на други ключови исторически места в България?
Силно се надявам, защото за мен бъдещето на туризма в световен мащаб е в интерактивния туризъм чрез преживяване. Спомням си, в Нидерландия след всяка галерия или музей, след като разгледаш различни артефакти, имаше и нещо интерактивно. След като ги докоснеш, играеш си, взаимодействаш по някакъв начин, тези неща започват да ти стават по-близки и имаш по-голямо желание да учиш за тях. Моята мечта е – на Царевец, а и на други места в България, това да се случи. Да има повече интеракции, които да будят интерес в хората: какво се е случило тук, какви хора са живели, как са мислили, какво са преживявали.
Всичко за което си говорим, означава ли, че туризмът, какъвто го познаваме, вече умира?
Абсолютно. Но това не е лошо. Всъщност, той се развива. Естествено, че са важни “сухите” неща в един туризъм. Просто нещата вече са напреднали до такава степен, че могат да спомогнат артефактите да бъдат по-лесно разбираеми. Като например търновският музей на восъчните фигури. Това е нещо страхотно. Там са направили не са просто едни восъчни фигури сложени в нищото. Има около тях рисунки, има направени много неща и е толкова прекрасно. Наистина влизаш в тази атмосфера. Разбира се, за мен лично, винаги, когато има и човешки фактори, нещата са на още по-високо ниво. Така, че моите “Мистерии на Царевец” е още по-жив вариант.
По-рано спомена, че сътрудничиш с РИМ Велико Търново, имаш ли нужда от повече подкрепа от официалните институции?
В момента водим разговори с общината и имам голяма мечта – да развием много повече дейности на Царевец, толкова много, че самият аз – сам, няма как да ги направя. Определено има нужда от помощ и се надявам чрез игрите да бъда по-лесно разпознаваем, не само в града и да ми се доверят правилните хора, за да развием нещата. Според мен, на Царевец могат да се случат невероятни неща. Самото място предразполага там да е живо, през цялото време едно Средновековие.
Аз съм изключителен късметлия, че работя нещо интересно и забавно. При мен всеки ден е игра.
