Кога създаде марката „Мечтите на Яна“ и кога точно осъзна, че българските шевици могат да са част от съвременното облекло?
Подтик да създам марката „Мечтите на Яна“, беше синът ми. Като дете бродирах на ръка. С раждането на второто ми дете, имах възможност да си остана вкъщи малко повече време и да възстановя тези ми занимания. След низ от случайности, Иван, първото ми дете, реши да ме зарадва като създаде малък мотив на програма за бродиране. След това реших да преработя готови мотиви и да ги поставя върху една рокля – подарък на приятелка. Хората започнали да питат дали могат да си поръчат такава. Аз отказвах, отказвах. В един момент реших, че не трябва да отказвам повече. Така започнаха първите поръчки. И на следващата година, моят син, започвайки да разглежда помещения за магазини, харесал това помещение. Аз бях скептик, в този район нищо не вървеше, помещението беше в много лошо състояние. Но реших, че ако му кажа НЕ, ще убия желанието му за каквото и да било. Съгласих се да пробваме. През деня на 22 март ушихме първите дрехи, които да продаваме. Нямах никаква подготовка. Продавачка нямаше. През нощта боядисвахме фасадата на магазина. Сутринта се запознахме с една съседка, която стана продавачка и сутринта в 5 ч. отворихме.
Марката „Мечтите на Яна“ е реализация на желанието ми да претворявам мечти. Тук е мястото, в което могат да се материализират на практика.
Разкажи ми как избираш шевиците и мотивите. Работиш ли с автентични шевици или ги преработваш, как комбинираш минало и съвремие?
Като цяло се старая да работя с автентични шевици, които обаче преработвам от гл.т. на това, че те са изведени от позицията им върху носията. Всяка шевица си има място. Шевицата, която трябва да е на пазвата, не се слага на подгъва и не е на ръкава. Всяка си има място и цел. Извадиш ли я от контекста на целия разказ, ти така или иначе я претворяваш. Всъщност татуировките от много хиляди години са се пренесли върху облеклото. Когато хората са нямали дрехи, тези същите мотиви са били поставяни върху кожата. Това може да се види много добре върху идолните пластики на жени, намиращи се в музеите в Русе, във Враца, на възраст около 5-7 хил. години. Там мотивите са като от сегашните носии, поставени на същите места – пазва, престилка. Успели сме да съхраним нашето си облекло през вековете, дори несъзнателно. Правейки модерни дрехи, няма как да запазя автентичния вид на шевицата. Избирам обаче мотиви, които запазвам, но разпределям по дрехата на различно място.
А как всъщност се случва процеса по възникването на една дреха? Тръгваш от мотива или от кройката?
Всеки път различно е водещото. Някой път искам да подчертая деколтето на някаква рокля и намирам шевици, които бих искала да видя там. Но по-често е обратното, имам шевица, която искам да видя някъде, и правя дреха по нея. На „Фестивала на шевицата“ тази година, по молба на организатора на фестивала, направихме една рокля с шевица, която беше мотивът на самия фестивал – „Олтарът“ или осемлъчевата звезда. Тогава направихме дрехата спрямо шевицата.
Имаш ли ти самата предпочитания за шевици от определен регион?
Много често използвам шевици от Самоков, Разлог, които имат повече флорални мотиви. Те съдържат в себе си и повече композиции на свастика. Свастиката или Сърман или Шашарма са символ, който завихря пространството и в същия момент твори, създава. Има и защитна функция.
Как успя да се наложиш и да намериш аудиторията си?
Начинът, по който започнахме, беше непреднамерен. Аудиторията намери нас. Принципно ние шием дрехи за Франция, но там носят съвсем различни дрехи. За там правим висока гама дрехи. Много исках на българския пазар дрехите да са с високо качество. В същия момент те трябва да имат друг стил, наш си стил. Френските жени имат съвсем различен тип конструкция. Моята специалност е конструктор на облекло, тъй като съм текстилен инженер и технолог. Компилацията от всички тези професии ми позволява да изграждам дрехата така, че всичко да е съвместимо. Аудиторията ни намери заради тази съвкупност.
В България има ли хора, които работят в същата ниша?
Да, има няколко, някои работят с много сърце и душа, други са нелоялна конкуренция, които ни копират.
Ти каза, че дрехите са мислени за българи. Как реагират обаче чужденците на твоите дрехи?
Много чужденци просто затаяват дъх като ги видят. Има и такива, на които не им допада. Най-много се радвам, че ни харесват българите от чужбина, които си идват за малко. Отнасят дреха, която носят в ежедневието. Именно това е идеята ми, защото там е мястото на шевиците. Както е било и преди. С всяка дреха се старая да обяснявам значението, за да се носят със знание и да продължат да търсят смисъла на шевиците, както са правили нашите баби, докато са бродирали. Например тази жена трябва да бъде омъжена и вече да е свела глава, друга, която не е омъжена трябва да има съвсем други пожелания към шевицата. Истината е, че когато разкажеш на хората веднъж, те търсят знание.
А има ли критики към теб от хората, които искат да запазят автентичния и сакралния вид на шевицата, и не искат тя да се модернизира и модифицира, да се слага на други дрехи?
Чувала съм такива критики, макар и не към мен. Има много дами, които критикуват. Това са старите везбарки от занаятчийската камера, те наистина си пазят шевиците. В същия момент виждам техни гоблени, което всъщност е интерпретация на един мотив в друга композиция.
Относно една конкретна шевица, питах г-жа Юлия Боева. Тя изучава свилениците от софийско и за мен тя най-дълбоко е изучила Богинята майка. Богинята майка в нашите дрехи е използвана в огледален вариант на модел от самоковско. Много по-късно разбрах, че това има смисъл. Той се чете като „Каквото горе, това и долу“. Понякога създаваш нещо, воден от вътрешен импулс, и по-късно разбираш защо си го бил направил, едва когато тръгваш да търсиш.
Ти си оформила един стил, но предполагам, че търсиш нови предизвикателства. Как мислиш да продължиш, нови модели, нови материи?
По-скоро искам да претворя части от носията в съвременното облекло. Миналата година имах възможност да нося една лятна пола, типична за нашия регион, и се оказа много удобно нещо. Всъщност много от носиите са мислени основно за удобство. Другото, което ми прави впечатление е, че се работят без отпадък, което изцяло отговаря на моите намерения. Отпадъците от кроене на дрехи не са малко. Аз се опитвам да ги оползотворявам в различни аксесоари и да не изхвърляме. Това е следващото предизвикателство. Да претворя основната конструкция на автентичните носии.
Как би искала да се чувстват хората, носейки твоите дрехи?
Трябва всяка дреха да е удобна. Преди да я пуснем на пазара, много често правя една бройка, която нося, за да видя как се държи материята, и тогава решавам дали продължавам. Често отпадат модели, защото не се чувствам комфортно в тях.
Много често човек си избира шевицата несъзнателно, и след като му обясня смисъла й, той се разпознава в него. Например Богинята майка , раждащата богиня със сърце като дракон, носи в себе си посланието да изразиш себе си като жена. Има много жени, които са забравили, че са такива. Често такава шевица ги вдъхновява да се върнат към себе си. Това което правя не е дрехата като мода, а по-скоро като послание до хората. Редно е да познаваме нашата си история, нашите си символи, и да знаем какво носим.
Къде другаде те виждат хората, имаш ли колаборации с други хора и проекти?
Имах голямо желание да достигам до други хора, но в началото нямах възможност. Тогава фестивалът „История в шевици“, в лицето на Славян Стоянов, ме допусна до фестивала. Аз мислех, че ако не са истински шевици в оригиналния вид, аз нямам място там. Но както той казва: „Има минало, настояще и бъдеще. А ти представяш бъдещето“. Сега в края на ноември ще бъдем участници на „Мис Търновград“, където ни поканиха да облечем момичетата. Имам покана от две дами, които правят родова терапия. Ще проследим промяната на жената, като облече дрехи, които подчертават женствеността.
Светът се променя и това е факт. Не можем да носим носията от миналото такава каквато е, но можем да въплатим нейната символика и послание.
Дрехите на „Мечтите на Яна“ можете да откриете в:
Велико Търново: ул. Стефан Стамболов 3
София: бул. Патриарх Евтимий 86
тел.: 088 560 7585
