Меню

7 малко познати манастира в България, които ще ви пленят

България е страна, богата на история, култура и духовни светилища. Освен добре познатите Рилски, Бачковски и Троянски манастир, в страната има стотици други, по-малко известни, но не по-малко ценни и красиви манастири. Те пазят вековни тайни, впечатляват с архитектурата си и предлагат уникална възможност за докосване до българския дух.

1. Араповският манастир „Света великомъченица Неделя“

Разположен на около 6 км източно от Асеновград, Араповският манастир е един от последните новоосновани манастири преди Освобождението, възникнал през XIX век до древно аязмо. Строителството му започва около 1856 г. под ръководството на йеромонах Софроний, а за прототип е използван Горноводенският манастир. През 1859 г. е открито и училище към манастира.
Една от най-впечатляващите части на манастира е голямата каменна кула в южната част на двора, която народната памет свързва с името на Ангел войвода – известен хайдутин и основен дарител за изграждането на обителта. Кулата е с два каменни етажа и трети жилищен етаж. На северната ѝ стена е изобразен стенописът „Самсон убива нубийския лъв“, който е използван за патриотични цели. Съборната църква „Св. Неделя“, завършена през 1859 г., е кръстокуполна, триконхален тип, посветена на Света великомъченица Кириакия (Неделя). Фреските са дело на Алекси Атанасов и Георги Данчов-Зографина, личен приятел на Васил Левски. Сред тях се откроява сцената „Св. Цар Борис се кръщава от Методий“. Храмовият празник е на 7 юли.

2. Мъглижкият манастир „Свети Николай“

Сгушен в южните склонове на Стара планина, северно от град Мъглиж, Мъглижкият манастир „Свети Николай“ е обвито в предания място. Според едно от тях, манастирът е основан от цар Калоян през 1197 г. след победата му над кръстоносците край Мъглиж. Манастирът е бил действащ през Второто българско царство, но многократно е разрушаван и възстановяван по време на османското владичество. През Възраждането тук е функционирало килийно училище, а обителта е служила за убежище на революционери. От 1922 г. манастирът е девически.
Комплексът включва църква, жилищни и стопански сгради. Основната църква, построена през 1834 г., е еднокорабна, едноапсидна и безкуполна, съхраняваща ценни икони и стенописи. Храмовият празник е на 6 декември – Никулден. Мъглижкият манастир е важен религиозен и исторически обект, символ на българската идентичност и култура, привличащ поклонници и туристи.

3. Църногорският (Гигински) манастир „Св. св. безсребреници и чудотворци Козма и Дамян Асийски“

Разположен на 1000 м надморска височина в полите на връх Тумба в планината Църна гора, близо до село Гигинци, Църногорският манастир е един от най-старите в България, с постройки датирани около XI – XII век. Манастирът не е пострадал тежко при османското нашествие и се е утвърдил като средище на обществения живот и килийно училище през XVI век.
Около 1737 – 1739 г. манастирът е бил нападнат и разрушен, а библиотеката му унищожена. По-късно хилендарски монаси го преместват до лековит извор, където с помощта на местното население са построени килии, стопански постройки и сегашната църква, завършена през 1814 г. и изградена върху основите на по-стар храм. Днес Църногорският манастир е действащ православен манастир, известен с лековитото си аязмо и е важен духовен център, пазител на българския дух и традиции.

4. Дивотинският манастир „Света Троица“

Разположен в северните склонове на Люлин планина, близо до село Дивотино, Дивотинският манастир „Света Троица“ е основан през 1046 г., което го прави един от най-старите и запазени манастири около София. Според преданието, съграждането му започва сто години след смъртта на Свети Иван Рилски. Манастирът е бил многократно разрушаван и възстановяван по време на османското владичество, като сегашната сграда е възстановка на оригиналните основи. Местните го наричат „Царски манастир“ заради честите посещения на цар Фердинанд. Свързан е и с националноосвободителното движение, като според легенда, Васил Левски е намирал убежище тук.
Манастирският комплекс включва съборна църква „Света Троица“, новия храм „Свети 70 апостоли“, жилищни и стопански сгради. Църквата „Света Троица“ е еднокорабна, едноапсидна, с 2 конхи и купол. Днес Дивотинският манастир е действащ девически манастир и паметник на културата. Храмовият празник е на Петдесетница (Свети Дух), когато се организира поклоннически път от Банкя до манастира.

5. Врачешкият манастир „Свети Четиридесет мъченици“

В подножието на Стара планина, близо до село Врачеш, се намира Врачешкият манастир „Свети Четиридесет мъченици“. Той е построен след победата на цар Иван Асен II над епирския деспот Теодор Комнин при Клокотница на 9 март 1230 г. – денят на Светите Четиридесет мъченици. Първоначално манастирът е бил мъжки, с килийно училище и книжовна дейност. Опожаряван през XV и XVIII век, той е възстановен през 1891 г. от майстор Вуно Марков. От 1937 г. е девически манастир.
Комплексът включва черква, жилищни и стопански сгради. Църквата е еднокорабна, едноапсидна, безкуполна, с камбанария. В близост се намира аязмо, а над манастира са останките от крепостта Градище. Врачешкият манастир е действащ девически манастир и паметник на културата. Храмовият празник е на 9 март.

6. Мулдавският манастир „Света Петка“

Разположен в гориста местност над село Мулдава, на около 4 км от Асеновград, Мулдавският манастир „Света Петка“ е основан през XIV век. Той е бил многократно разрушаван и възстановяван, като през Възраждането се е утвърдил като важен книжовен център и убежище за революционери. В манастира е имало скривалище на Васил Левски. През 1883 г. е посетен от чешкия художник Иван Мърквичка, чийто едногодишен син е погребан в двора на манастира.
Манастирският комплекс е внушителен, с висок зид и двуетажни жилищни сгради с открити чардаци. Църквата е безкуполна, каменна, с обширно предверие и интересна аркада, поставена върху седем зидани колони. През 1946 г. църквата се срутва, но е възстановена през 1951 г. и изписана през 1840 г. от тревненските зографи Кръстьо Захариев и синовете му. Манастирът е изграден до свещен извор, свързан с местността „40-те извора“ и връх Свети Илия.
Мулдавският манастир е действащ девически манастир, а храмовият празник е на 14 октомври – Петковден. Всяка година на 19 февруари поклонници посещават манастира, за да се поклонят пред барелефа на Васил Левски.

7. Разбоишкият манастир „Въведение Богородично“

Разположен живописно в дефилето на река Нишава, близо до село Разбоище, Разбоишкият манастир „Въведение Богородично“ е уникален със своята църква, всечена в скалите. Предполага се, че още през средновековието скалните пещери около манастира са били заселени от монаси-отшелници. През XVIII-XIX век възниква и същинският манастир. Той е бил многократно разрушаван и възстановяван, като според преданието е бил разрушаван три пъти. Дълго е пустеел, преди през 1947 г. в него да се заселят три монахини, които му вдъхват нов живот. Манастирът е служил за убежище на Васил Левски.
Църквата е малка, еднокорабна, безкуполна, с полукръгла апсида и е изцяло изографисана със стенописи от XVII век. До нея се достига по пътека извън сегашните манастирски сгради. Разбоишкият манастир е действащ девически манастир, част от Софийската епархия. Храмовият празник е на 21 ноември – Въведение Богородично. Манастирът е символ на духовната сила и българската идентичност.

Тези 7 малко познати манастира в България са не просто архитектурни паметници, а живи свидетелства за богатата история, духовна сила и непоколебим дух на българския народ. Всеки от тях носи своята уникална история, легенди и традиции, които чакат да бъдат открити. Посещението им предлага не само докосване до миналото, но и възможност за уединение, размисъл и преоткриване на красотата на българската природа и култура. Нека тези скрити съкровища продължават да вдъхновяват и да разказват своите вековни истории на идните поколения.