📸 Снимка: testt

Историята на България е тясно свързана с една от най-могъщите и влиятелни цивилизации в древността — Римската империя. Следите, оставени от римляните на българските земи, са многобройни, значими и все още осезаеми – от архитектурни и инженерни постижения, през културни влияния, до административни и правни практики. Присъствието на Римската империя в региона не е просто епизод от миналото, а живо наследство, което продължава да оформя културната и историческата идентичност на България и до днес.

Победата над траките

След победата си над траките и окончателното им подчиняване през I век сл. Хр., римляните интегрират териториите на днешна България в своята държавна система, разпределяйки ги между няколко провинции – Мизия, Тракия и Дакия. Това административно включване не е просто политическо – то носи със себе си цялостна трансформация на обществото. Започва интензивна урбанизация, строят се пътища, акведукти, терми (римски бани), театри, форуми и крепости. На мястото на по-старите тракийски селища възникват нови римски градове или пък съществуващите се преустройват по римски образец.

Улпия Ескус

Сред най-забележителните римски градове на територията на България е Улпия Ескус – днешното село Гиген, в близост до река Дунав. Градът е бил важен военен, търговски и административен център, свързан с легионерската крепост Нове при днешния Свищов. Улпия Ескус е бил процъфтяващ град с величествени обществени сгради, мозаични подове и впечатляваща инфраструктура. В съседство с него е разположен и античният град Нове – една от най-добре запазените римски военни бази в Европа. Там са се разполагали римски легиони, а археологическите разкопки разкриват масивни укрепления, казарми, командирариуми и терми, които показват значението на района за защитата на северната граница на империята.

Секстагинта Приста

Друга ярка следа от римската епоха е град Секстагинта Приста – днешен Русе. Името му означава „Шестдесет кораба“ и говори за ролята му като важно дунавско пристанище и търговски център. Във вътрешността на страната, градове като Сердика (днешна София) и Филипопол (днешен Пловдив) също преживяват истински подем. Император Константин Велики неслучайно казва: „Сердика е моят Рим“ – израз, който подчертава значението на града като стратегическа и административна столица в тази част на Балканите. Сердика е била снабдена с амфитеатър, терми, форум и канализация – все символи на римската цивилизация и нейното усещане за градски живот.

Филипопол

Филипопол, от своя страна, е един от най-старите градове в Европа и по време на римската епоха се превръща в процъфтяващ център с голям театър, стадион, агора и римски храмове. Откритията на римски мозаики, надписи на латински и монети потвърждават активната икономическа и културна дейност в региона. Всички тези градове са били включени в мрежата от римски пътища, които свързвали различните провинции и гарантирали сигурност и ефективност в комуникацията и търговията. Пример за това е прочутият Виа Диагоналис – път, който е минавал през Сердика и е свързвал Рим с Константинопол.

Въвеждане на латинския език

Римското наследство обаче не се ограничава само до архитектурни и инженерни постижения. Римската администрация въвежда латинския език като официален, който оставя трайни следи в езиковото развитие на региона, макар по-късно да бъде изместен от гръцкия и славянския. Правната система на Рим, с нейната яснота, йерархия и уважение към реда, става основа за бъдещите правни структури в региона. Култовете към римски богове като Юпитер, Минерва и Венера се разпространяват, но също така се запазват и много местни вярвания чрез процеса на религиозен синкретизъм.

Разпространението на християнството

Особено важно място в историята заема и разпространението на християнството по българските земи в края на Римската епоха. След приемането на християнството като официална религия от император Константин през IV век, земите на днешна България стават важен център на християнската вяра. Сердика е домакин на прочутия събор през 343 г., който събира епископи от целия християнски свят и утвърждава значението на града като религиозен център.

Римското влияние отслабва

С разпадането на Западната Римска империя през V век и последвалите нашествия на варварски племена, включително хуни, готи и по-късно славяни и прабългари, римското влияние постепенно отслабва, но не изчезва. Много от градовете продължават да съществуват, макар и трансформирани, а римските пътища, крепости и културни традиции остават дълбоко вкоренени в живота на местното население.

Днес следите от Римската империя в България са не само археологически паметници, но и живо доказателство за историческата дълбочина на българските земи. Реставрирани амфитеатри, крепости, музеи с римски артефакти, както и самата културна памет, пазят спомена за епохата, в която България е била част от една от най-великите империи в историята на човечеството. Тези следи не само обогатяват националната идентичност, но и превръщат страната в важно място на европейската културна карта – едно пространство, където миналото и настоящето си подават ръка.