Сред зелените хълмове на Стара планина, край тихите води на язовир Жребчево, се извисява една необичайна и мистична гледка – потъналата църква „Свети Иван Рилски“. Полузаровена в плитчините на язовира, тази сграда е не само архитектурен останък, но и символ на загубен свят – на изчезнало село, прекъснати съдби и спомени, останали под вода.

Тя е едно от малкото места в България, където времето, природата и историята се преплитат така поетично и тъжно. Потъналата църква не е просто туристическа атракция – тя е жив паметник на паметта.

Язовир Жребчево – контекстът на една история

Язовир Жребчево е третият по големина в България. Намира се на река Тунджа, между градовете Нова Загора и Сливен. Строителството му започва през 1964 година и завършва в началото на 70-те. Основната му цел е била да осигурява вода за напояване и промишлени нужди, както и да предотвратява наводнения в региона.

Но създаването на язовира има и друга, по-драматична страна – за да се реализира проектът, е взето решение да бъдат залети три села: Запалня, Долно Паничерево и Жребчево, откъдето язовирът взима и името си. Повечето постройки били разрушени или демонтирани предварително, но една оцелява – каменната църква на село Запалня.

Църквата „Свети Иван Рилски“ – последният страж на селото

Построена през 1895 г. с дарения от местните жители, църквата е била център на духовния живот в Запалня. Каменна, солидна, със скромна, но внушителна архитектура, тя устоява на десетилетията и дори на заливането. Единствено тя не била разрушена от строителите на язовира, тъй като била твърде стабилна и здраво изградена.

Когато водите се покачили, село Запалня изчезнало от картата. Днес единственото, което напомня за него, е тази църква, която в зависимост от нивото на водата, ту се показва, ту изчезва напълно под повърхността.

Поетика на разрухата

Потъналата църква е особено въздействаща в края на лятото и началото на есента, когато водите на язовира се отдръпнат и цялата ѝ конструкция се показва над повърхността. Каменните ѝ стени, покрити с мъх и ерозия, сякаш носят белезите на времето, водата и вятъра.

Някои я наричат „българската Атлантида“, други – „храмът на тъгата“. Снимки на потъналата църква често обикалят социалните мрежи, пленявайки фотографи и пътешественици със своята мистичност и сурова красота. Особено популярна е при изгрев или залез, когато слънцето хвърля топли нюанси върху водната повърхност, а църквата изглежда като съновидение, изскочило от друго време.

Символ на памет и съпротива

Църквата не е просто архитектурен обект – тя е символ на паметта и на местната идентичност. Много от бившите жители на залетите села все още си спомнят какво е било преди язовира. За тях църквата е останка от един изгубен свят – последният свидетел на живот, който някога е кипял край бреговете на Тунджа.

Интересен факт е, че въпреки разрушенията и многогодишното излагане на природни стихии, структурата на храма е запазена. През годините са правени опити за частични консервации и възстановяване, но към днешна дата тя остава в състояние на контролирана разруха – достатъчно здрава, за да устои, но и достатъчно уязвима, за да напомня колко преходно е всичко.

Как да стигнете до потъналата църква

Достъпът до потъналата църква е сравнително лесен, особено през топлите месеци. До язовир Жребчево се стига с кола от Сливен или Нова Загора – разстоянието е около 30-40 км.

Най-подходящият маршрут е от южната страна на язовира, където се намира и църквата. Има черен път, който води почти до самото място. Препоръчва се да се използва високопроходим автомобил, особено след дъжд. При по-ниски води може да се достигне и пеша почти до вратата на църквата.

Кога да посетите мястото?

Най-доброто време за посещение е в края на август до октомври, когато нивото на водата в язовира е най-ниско и църквата се разкрива напълно. Пролетта също предлага живописни гледки, макар тогава част от структурата често да е потопена.

Фотография и преживяване

Потъналата църква е изключително фотогенична. Тя е любима дестинация за фотографи, търсещи драматични и емоционални кадри. Често се снима при мъгла, при нощна експозиция, или с отражение във водата. Заснемането ѝ при пълнолуние или звездна нощ създава кадри, достойни за изложба.

За туристите, които търсят по-дълбоко преживяване, посещението на потъналата църква носи усещане за смирение, вглъбяване и размисъл. Това е място, което не просто се разглежда – то се усеща.

Потъналото минало като част от нашата културна памет

Потъналата църква в язовир Жребчево е не просто реликва от миналото – тя е метафора за преходността на времето, за жертвите на модернизацията и за връзката между човека и земята. Във време, в което все по-често се говори за устойчиво развитие и опазване на културното наследство, църквата напомня за важността да съхраняваме спомените си – дори когато те са потънали под вода.