Един град, където хуморът е не просто черта на характера, а начин на живот. Място, където скъперничеството се превръща в изкуство, а самоиронията – в гордост. Добре дошли в Габрово, българската столица на хумора, където традицията е приправена с доза сатира.
Габровският хумор: Традиция на самоиронията
Какво прави габровския хумор толкова специален? В основата му лежи местният планински фолклор и веселата самоирония. Габровци са станали пословични със своята пестеливост, но вместо да се обиждат от шегите, те са ги превърнали в своя визитна картичка.
Легендарният Дядо Миню – Попа
В сърцето на габровския хумор стои една легендарна фигура – Дядо Миню Иванов Попов, известен като Дядо Миню – Попа. Той е единственият поименно споменаван герой в габровските анекдоти. Разказва се, че държал недогорели кибритени клечки с думите: „Готови, издялани, все ще послужат за нещо.“ В килера си имал връвчици с надпис „Връвчици, които за нищо не стават.“
Но истината е, че Дядо Миню бил и най-големият дарител за построяването на читалищната сграда в Габрово, дарявайки през 1907 г. 6 000 златни лева, а през 1909 г. – още 30 000 лв. Това е квинтесенцията на габровския характер: „Дарителството е разликата между пестеливост и скъперничество.“
Типични Габровски Шеги
Фолклорът на Габрово е богат на анекдоти, които илюстрират местния дух:
За пестеливостта:
- Габровец трябвало да поправи вратата си, затова пратил малкия си син да поиска теслата на съседа. Скоро детето се върнало – слъгал го съседът, че няма. „Остави го тоя скъперник – рекъл възмутено бащата. – Знам, че има в килера, защото аз съм му я взел от миналата седмица!“
За хитростта:
- Търговец си поръчал фирма (рекламна табела) при габровски фирмописец. Искал на нея да бъде изобразен лъв. „Лъвът отвързан ли да бъде, или вързан?“ – попитал фирмописецът. „Защото за отвързан вземам сто лева, а за вързан – двеста.“ „Отвързан!“ – начаса отговорил търговецът. През нощта завалял дъжд. Сутринта търговецът отишъл да отвори магазина си и гледа – от фирмата останал само надписът. Лъвът го няма!
За самоиронията:
- При габровски столетник, който още пасял овцете и козите, пристигнал журналист да го интервюира. „Какво мляко си ял, дядо? Овче или козе?“ – бил първият му въпрос. „От по-евтиното, момче!“ – отговорил старецът.
Олелийнята: Корените на традицията
Преди карнавала да стане онова, което е днес, в Габрово съществувал народен празник наречен „Олелийня“ (от думата „олелия“ – голям шум). Той се провеждал в събота преди Сирни заговезни, седмица преди началото на Великденския пост. Бил голям ежегоден събор с много халва, люлки, сергии с различни дрънкулки, веселие, гостуващи от други градове кукери, музика, танци, а привечер и с маскиране.
Известният габровски журналист и краевед Ганчо Танев си спомня: „Някогашните габровски карнавали нямат нищо общо със сегашните нито по време, нито по форма и съдържание… Те бяха очакван и отрано подготвян завършек на габровската Олелийня.“
Музеят на хумора и сатирата: Единственият в света храм на смеха
В сърцето на Габрово, на улица „Брянска“ 68, се намира едно наистина уникално място – Музеят „Дом на хумора и сатирата“. Това не е обикновен музей. Това е единственият в целия свят културен институт, изцяло посветен на хумора и сатирата. Открит символично на 1 април 1972 година – Международния ден на шегата – музеят носи вдъхновяващия девиз на великия български сатирик Радой Ралин: „Светът е оцелял, защото се е смял!“
Историята
Зад създаването на този необичаен музей стои човек с визия и ентусиазъм – Стефан Фъртунов, юрисконсулт по професия, но запален събирач на габровски анекдоти. През 1972 година старата кожарска фабрика на братя Калпазанови се трансформира в дворец на смеха. Преди цяла Европа да открие прелестта на ревитализацията на индустриални сгради, габровци вече бяха превърнали фабрика в център на хумора.
От скромното начало музеят нараства в световен мащаб. Днес той разполага с впечатляващ фонд от над 38 000 художествени произведения – карикатури, живопис, скулптура, плакати и фотография – създадени от над 9 000 автори от 173 страни. Специализираната библиотека съхранява 25 000 заглавия на 35 езика, а 147 500 музейно-документални ценности разказват историята на световния хумор.
Какво ще откриете в музея
Още при входа ви приветства символът на Габрово – черната котка без опашка. Легендата гласи, че габровци отрязвали опашките на котките си, за да излизат по-бързо от стаята и да не се губи топлина през зимата. Разбира се, това е само шега, но тя перфектно илюстрира духа на габровския хумор.
Музеят разполага с девет изложбени зали на площ от 8 000 квадратни метра. Обиколката започва с постоянната експозиция „Корените на габровския хумор“, където най-известните габровски анекдоти са илюстрирани от великия карикатурист Борис Димовски.
Тук ще видите прочутото голямо яйце с кранче – габровските домакини били толкова икономични, че им се „свидело“ да сложат цяло яйце в чорбата. Чашите-половинки за неканени гости, халбата за бира с двойно дъно, чашите специално за мъже с мустаци – всички тези „габровски патенти“ очакват да бъдат открити
За най-малките посетители е създадена специалната зала „Планета Габрово“, където е разрешено да пипат експонатите и да се забавляват. Единствената в света „Виц Банка“ предлага на всеки да остави своя любим виц за бъдещите поколения.
Паркът на смеха
Преди да влезете в музея, задължително се разходете из Парка на смеха, където скулптурни композиции на любими хумористични герои ви приветстват с усмивка. Хитър Петър – легендарният герой от българския фолклор, Чарли Чаплин – най-великият комик на всички времена, и неразделимата двойка Дон Кихот и Санчо Панса са дело на прочутия скулптор Георги Чапкънов.
Полезна информация:
Работно време:
- Лятно (1 април – 31 октомври): 9:00 – 18:00 ч., без почивен ден
- Зимно (1 ноември – 31 март): 9:00 – 18:00 ч., почивен ден – неделя
- Влизането на посетители се преустановява в 17:15 часа
Цени на билетите:
- Възрастни: 4,50 – 6,00 лв. (в зависимост от сезона)
- Ученици, студенти и пенсионери: намалени цени
- Екскурзовод на български език: 5 лв.
- Екскурзовод на чужд език: 10 лв.
Адрес: ул. „Брянска“ 68, Габрово Уебсайт: www.humorhouse.bg
Музеят е достъпен за хора с увреждания и разполага с безплатен паркинг и WiFi зони.
Специален ден: На 1 април музеят празнува рожден ден с безплатен вход и богата празнична програма.
Карнавалът на Габрово: Петото годишно време
Всяка трета събота на май Габрово се превръща в сцена на най-големия и единствен български карнавал. Габровският карнавал носи поетичното прозвище „Петото годишно време“ и е събитие, което привлича хиляди участници и зрители от цялата страна и чужбина.
От Олелийнята до съвремието
Първото съвременно карнавално шествие в днешния му вид се провежда на 2 април 1966 година. Това е част от Фестивала на хумора и сатирата, който възстановява традицията на старата Олелийня, но в нов, модерен формат.
През 1990-1997 година карнавалът не се провежда поради обществено-политическите промени, но през 1998 година е възстановен с нова сила. От 2000 година Габрово е член на престижната Фондация на европейските карнавални градове (ФЕКГ), което го поставя рамо до рамо с легендарните карнавали на Европа.
Как протича карнавалът
Карнавалното шествие е грандиозен спектакъл, който преминава по централните улици на града. Около 2 000 участници с приблизително 80 карнавални картини създават пъстро и шумно дефиле. Групи от цялата страна и чужбина, се включват с уникални костюми, макети и представления.
Всяка година карнавалът има свое уникално мото, което вдъхновява участниците. През 2025 година мотото е предизвикателното „Да разлаем кучетата“, което обещава още повече дързък хумор и социална сатира.
На няколко места по трасето са разположени коментаторски пунктове, откъдето зрителите получават информация за преминаващите участници и техните послания.
Легендарното отрязване на котешката опашка
Най-емблематичната традиция на карнавала е ритуалното отрязване на опашката на котката. Кметът на града с огромна ножица в ръка отрязва опашката на гигантски макет на котка, което олицетворява габровската пестеливост и дава началото на веселото шествие. Това е моментът, който всички очакват – символът на габровския хумор буквално оживява пред очите на хилядите зрители.
Карнавалната Работилница
Подготовката за карнавала е цялогодишен процес. Специална карнавална работилница, включваща четирима художници, двама заварчици и четирима приложници, създава впечатляващите макети на актуални личности и събития. Гигантските фигури често носят остър политически хумор и са толкова въздействащи, че „дори политици от трибуната на парламента са коментирали карнавала.“
Фестивална програма
Карнавалът не е само едно шествие. Цялата седмица преди него градът кипи от събития:
- Концерти на открити сцени
- Изложби на хумористично изкуство
- Театрални представления
- „Нощ на музеите“ – вечерта след карнавалното шествие музеите отварят врати до късно
- Международно биенале на хумора и сатирата в изкуствата (всяка нечетна година)
- Конкурс за „Карнавална картина“
Забележка: Препоръчваме да резервирате настаняване предварително, тъй като градът е изключително посещаван през карнавалната седмица.
Информация: carnival.gabrovo.bg
Другите лица на габровския хумор
Международното биенале на хумора и сатирата
От 1973 година всяка нечетна година Габрово е домакин на Международното биенале на хумора и сатирата в изкуствата (МБХСИ). Това е един от най-старите и престижни форуми за визуално хумористично изкуство не само в България, но и в Европа. Конкурсът включва раздели: карикатура, графика, живопис, скулптура, плакат и фотография.
Благолаж: Националната среща-наддумване
Всяка нечетна година, през май, в Дома на хумора и сатирата се провежда уникалната Национална среща-наддумване „Благолаж“. Това е конкурс за сладкодумни разказвачи на комично народно творчество от всички краища на страната.
Събитието води началото си от 1985 година и има за цел да разкрива богатството на българския комичен фолклор. Участниците могат да разказват на местния си диалект, а жури определя носителите на Голямата награда „Благолаж“ и наградата на публиката. Всяка среща се отразява в специална книга от поредицата „Благолаж“, която съхранява най-доброто от българския устен хумор.
Габровският хумор е уникален феномен в българската култура. Той много прилича на шотландския хумор – и двата се смеят над пестеливостта и хитростта, но винаги със здрава доза самоирония.
Това, което прави габровци наистина специални, е способността им да превърнат собствените си недостатъци в предимство. Вместо да се обиждат от шегите за скъперничеството си, те ги събраха, систематизираха и превърнаха в международно известна марка. Създадоха музей, организираха карнавал, превърнаха града си в символ на българския хумор.
Посетете Габрово и се уверете: котките може да нямат опашки, но усмивките никога не свършват!
